„Shogun“ Епизод 3 Резюме: Не толкова страхотното бягство
Епизод 3: „Утре е утре“
Прекрасна сцена се разиграва в морето. След дръзко бягство лорд Торанага и неговият новооткрит английски сътрудник Джон Блекторн са освободени от плен. Много е изгубено в опита. Съпругата на Торанага, лейди Кири но Ката (Йорико Догучи), остава в лапите на омразния владетел Ишидо, след като изпълни ролята си в хитростта, която позволи на съпруга й да избяга. Съпругът на лейди Марико, Бунтаро (Шинносуке Абе), се жертва, за да попречи на вражеските войници да осуетят бягството. Или поне изглежда така: Докато не видим мъртво тяло, вероятно е най-разумно да смятаме, че този герой все още е в игра.
Що се отнася до Марико, Торанага и Блекторн , много хора дадоха всичко от себе си, за да ги опазят. Има много неща, за които оцелелите могат да бъдат благодарни. Как лорд Торанага избира да празнува? С урок по гмуркане от Анджин, варварина Джон Блекторн.
Блакторн се хвърля със странната молба. Той става все по-умел в приспособяването си към японските обичаи и също толкова умел да знае кога да ги наруши. В края на краищата това, което е позволило на Торанага да избяга от лапите на Ишидо, докато е облечен в дрехите на жена си, е театралният припадък относно уместността да се инспектират женските покои в светлината на европейските рицарски идеали. Торанага назовава Блекторн хатамото, почетен знак, показващ висок статус, спечелен чрез смелостта му при осъществяването на бягството на Торанага.
Ако този лорд, който много очевидно е блестял пред него, иска да научете се да се гмуркате, тогава Джон Блекторн ще го види.
И така епизодът свършва, като актьорите Космо Джарвис и Хироюки Санада скачат от плавателния съд по гащета и се състезават един друг до брега. Това е възхитителен момент на развлечение и почивка в поредица, водена от физическа опасност и параноя. Това е вид обогатяващ материал, който прави едно предаване полезно.
Дано същото може да се каже и за останалата част от епизода. Въпреки всичките си отличителни белези на истински измамник — маскирано бягство, престрелка в гора, героична последна битка, надпревара в морето — този епизод не се счита за екшън филм.
Режисьорката Шарлот Брандстрьом, закъсняла от хладката фентъзи поредица „Властелинът на пръстените: Пръстените на властта“, описва различни вълнуващи неща, които се случват. Ишидо, Торанага и християнските сили водят тристранна битка в гора на огън. Бунтаро се изправя смело срещу десетки измамници на подсъдимата скамейка. Блакторн се състезава срещу своя злословен католически враг Родригес, докато насочват корабите си към и вън от опасност. Всички тези инциденти изглеждат, на хартия, като неща за създаване на екшън филми.
За съжаление, насочването на камера към действието, макар и необходимо за правенето на екшън филми, не е единственият критерий за успех. Твърде голяма част от номиналното вълнение се заснема отстрани – средно широки кадри, които нито дават пълната картина на земята, нито потапят зрителите във физиката на битката. Няма истинска изненада в изненадващата атака в гората, няма опит да ни вкоренят в преживяванията на обсадените, няма бойна хореография, която съобщава за опасността от битката с две вражески сили едновременно, като Торанага, Блекторн и изненадващо добре обучените Марико го прави.
Не усещате стрелите, които профучават покрай вас, както в, да речем, бойните сцени във филмите на Питър Джаксън „Властелинът на пръстените“ . Не усещаш хаоса на тази нощна битка. Не усещате смесицата от отчаяние и ужасяващи умения на Бунтаро, докато той държи на разстояние док, пълен с нападатели. Не усещате риска от тази игра на пиле, която играят Блекторн и Родригес, не и когато основният ви поглед е двама момчета с ръце на кормилото. Не усещате много нищо.
Осветлението е постоянен проблем в това отношение. Както синьо-сивото на нощните сцени, така и ослепителната мъгла през деня в морето карат шоуто да се чувства не толкова сюрреалистично, колкото нереално, като действие, развиващо се в цифрова ничия земя.
Жалко, защото на сюжетно ниво има много интересни неща. Маневрата на лорд Торанага срещу съперниците му в Съвета на регентите, например, зависи от вида на процедурната грешка при преброяването - те могат да го импийчмират и екзекутират само ако той действително присъства, за да осигури петото и последно гласуване - което рутинно отменя говорителите на Камарата тук и сега. Винаги е забавно да гледаш как злодеите се надхитряват.
Задълбочаващите се отношения между Блекторн и Марико и Блекторн и Торанага също заслужават обсъждане. Има прекрасен, недооценен еротичен обмен между Марико и Блекторн, когато тя обяснява японската теория, че секс работниците са жизненоважни за поддържането на психическото и физическото здраве. Нейният евфемизъм за оргазъм – „моментът на облаците и дъжда“ – очевидно прави впечатление и може би предлага покана за Блекторн.
Което ни връща назад към сцената на гмуркане. Само няколко часа преди лорд Торанага да назове Блекторн свой инструктор по плуване, той бил готов да го пожертва, за да се спаси. Той напълно възнамеряваше да остави Анджин зад себе си с Ишидо, португалците и християнските лордове, всички от които искат кръвта му. Изобретателността и умението на Блекторн като пилот са това, което го спасява, а не благородство, което задължава Торанага. Ритуалът на гмуркане изглежда очистително — начин тези двама мъже да изхвърлят подозренията си един към друг заедно с дрехите си.
Силата на „Шогун“ е в тези лични моменти, а не в безразлично заснети двубои с мечове. Предпочитам да гледам как Блекторн и Родригес крещят и се смеят непристойности един на друг, пъргавият лорд Ябушиге сменя лоялността си от сцена на сцена или продължаващото емоционално изпитание на Фуджи (Моека Хоши), чийто съпруг и бебе бяха пожертвани на представите за феодална чест . Ако „Shogun“ трябва да успее, сега е ясно, че силата му е по-интимният материал, а не мащабното действие, което изглежда не притежава.
