„Shogun“ Епизод 3 Резюме: Не толкова страхотното бягство

Епизод 3: „ Утре е на следващия ден “

Прекрасна сцена се разиграва в морето. След смело бягство лорд Торанага и неговият новооткрит британски помощник Джон Блекторн са освободени от плен. Много е изгубено в опита. Съпругата на Торанага, лейди Кири само че Ката (Йорико Догучи), остава в лапите на омразния държател Ишидо, откакто извърши ролята си в хитростта, която разреши на брачна половинка й да избяга. Съпругът на лейди Марико, Бунтаро (Шинносуке Абе), се жертва, с цел да попречи на вражеските бойци да осуетят бягството. Или най-малко наподобява по този начин: Докато не забележим мъртво тяло, евентуално е най-разумно да считаме, че този воин към момента е в игра.

Що се отнася до Марико, Торанага и Блекторн, доста хора дадоха всичко от себе си, с цел да ги опазят. Има доста неща, за които оживелите могат да бъдат признателни. Как лорд Торанага избира да чества? С урок по гмуркане от Анджин, варварина Джон Блекторн.

Блакторн се хвърля със странната молба. Той става все по-умел в приспособяването си към японските традиции и също толкоз ловък да знае по кое време да ги наруши. В края на краищата това, което е разрешило на Торанага да избяга от лапите на Ишидо, до момента в който е облечен в облеклата на жена си, е театралният пристъп по отношение на уместността да се инспектират женските палати в светлината на европейските рицарски идеали. Торанага посочва Блекторн хатамото, почетен знак, показващ висок статус, извоюван посредством смелостта му при реализирането на бягството на Торанага.

Ако този лорд, който доста явно е блестял пред него, желае да научете се да се гмуркате, тогава Джон Блекторн ще го види.

И по този начин епизодът свършва, като актьорите Космо Джарвис и Хироюки Санада скачат от плавателния съд по гащета и се състезават един различен до брега. Това е удивителен миг на забавление и отмора в поредност, водена от физическа заплаха и параноя. Това е тип обогатяващ материал, който прави едно предаване потребно.

Дано същото може да се каже и за останалата част от епизода. Въпреки всичките си отличителни белези на същински лъжец — маскирано бягство, престрелка в гора, героична последна борба, конкуренция в морето — този епизод не се смята за екшън филм.

Режисьорката Шарлот Брандстрьом, закъсняла от хладката фентъзи поредност „ Властелинът на пръстените: Пръстените на властта “, разказва разнообразни вълнуващи неща, които се случват. Ишидо, Торанага и християнските сили водят тристранна борба в гора на огън. Бунтаро се изправя самоуверено против десетки измамници на подсъдимата пейка. Блакторн се състезава против своя злословен католически зложелател Родригес, до момента в който насочват корабите си към и вън от заплаха. Всички тези произшествия наподобяват, на хартия, като неща за основаване на екшън филми.

За страдание, насочването на камера към действието, въпреки и належащо за правенето на екшън филми, не е единственият аршин за триумф. Твърде огромна част от номиналното неспокойствие се снима в профил – приблизително необятни фрагменти, които нито дават цялостната картина на земята, нито потапят феновете във физиката на борбата. Няма същинска изненада в изненадващата офанзива в гората, няма опит да ни вкоренят в прекарванията на обсадените, няма бойна хореография, която оповестява за заплахата от борбата с две противников сили по едно и също време, като Торанага, Блекторн и изненадващо добре подготвените Марико го прави.

Не усещате стрелите, които профучават около вас, както в, да речем, бойните подиуми във филмите на Питър Джаксън „ Властелинът на пръстените “. Не усещаш хаоса на тази нощна борба. Не усещате смесицата от обезсърчение и ужасяващи умения на Бунтаро, до момента в който той държи на разстояние док, цялостен с нападатели. Не усещате риска от тази игра на пиле, която играят Блекторн и Родригес, не и когато главният ви взор е двама момчета с ръце на кормилото. Не усещате доста нищо.

Осветлението е непрекъснат проблем в това отношение. Както синьо-сивото на нощните подиуми, по този начин и ослепителната мъгла денем в морето карат шоуто да се усеща не толкоз сюрреалистично, колкото нереално, като деяние, разрастващо се в цифрова ничия земя.

Жалко, тъй като на сюжетно равнище има доста забавни неща. Маневрата на лорд Торанага против противниците му в Съвета на регентите, да вземем за пример, зависи от типа на процедурната неточност при преброяването - те могат да го импийчмират и екзекутират единствено в случай че той фактически участва, с цел да обезпечи петото и последно гласоподаване - което рутинно анулира представителите на Камарата тук и в този момент. Винаги е занимателно да гледаш по какъв начин злодеите се надхитряват.

Задълбочаващите се връзки сред Блекторн и Марико и Блекторн и Торанага също заслужават разискване. Има прелестен, подценен сексуален продан сред Марико и Блекторн, когато тя изяснява японската доктрина, че секс служащите са жизненоважни за поддържането на психическото и физическото здраве. Нейният евфемизъм за оргазъм – „ моментът на облаците и дъжда “ – явно прави усещане и може би предлага покана за Блекторн.

Което ни връща обратно към сцената на гмуркане. Само няколко часа преди лорд Торанага да назове Блекторн собствен инструктор по плуване, той бил подготвен да го пожертва, с цел да се избави. Той изцяло възнамеряваше да остави Анджин зад себе си с Ишидо, португалците и християнските лордове, всички от които желаят кръвта му. Изобретателността и умеенето на Блекторн като водач са това, което го избавя, а не достойнство, което задължава Торанага. Ритуалът на гмуркане наподобява разхлабително — метод тези двама мъже да изхвърлят съмненията си един към различен дружно с облеклата си.

Силата на „ Шогун “ е в тези персонални моменти, а не в безразлично снимани дуели с мечове. Предпочитам да виждам по какъв начин Блекторн и Родригес крещят и се смеят непристойности един на различен, пъргавият лорд Ябушиге сменя лоялността си от сцена на сцена или продължаващото прочувствено тестване на Фуджи (Моека Хоши), чийто брачен партньор и бебе бяха пожертвани на визиите за феодална чест. Ако „ Shogun “ би трябвало да успее, в този момент е ясно, че силата му е по-интимният материал, а не огромното деяние, което наподобява не има.